lazarovОт началото на месец март в управлението на в. "Капитал" настъпи промяна: за главен редактор бе назначен Алексей Лазаров.  Лазаров е служител на Икономедиа от почти 20 години, което предполага дългогодишни близки отношения с нейния основател и собственик Иво Прокопиев. Лазаров е минал през всички нива на журналистиката, като през последните години беше отговорен редактор на в-к “Капитал”. Като такъв, Лазаров бе безпощаден в търсенето на истината, както и в громенето на всички, които не са готови да заемат позицията на издателите му.

Името на Алексей Лазаров нашумя още през лятото на 1999г., когато бе зверски пребит, което предизвика множество коментари относно сигурността на разследващите журналисти в България, като дори и тогавашният президент Петър Стоянов осъди тежкото престъпление. Издателят на вестника Иво Прокопиев дори направи безпрецедентно публично изявление, свързвайки възможните мотиви на нападателите с журналистическата дейност на Лазаров. По думите му, "в личния му живот няма нещо, което може да е причината за такъв вандализъм".

Разследване на “Опасни връзки” обаче показва, че личният живот на Лазаров по това време е бил далеч от публичния имидж, създаден от него и от изданието през годините. От днешна гледна точка изглежда много по-вероятно причината за нападението да не е била журналистическата дейност на Лазаров, а участието му - като подставено лице на бизнесмена Светлин Нейнски - в незаконна приватизация на апетитен имот в идеалния център на София.

Без значение, обаче, дали именно това е бил мотивът на нападателите (макар че подобни форми на разправа между конкуренти в приватизационни сделки беше златния стандарт на прехода), участието на Лазаров в подобна - съвършено незаконна и непрозрачна - приватизация, чрез която от джоба на данъкоплатците са били откраднати стотици хиляди левове, е несъвместимо с неговото битие на журналист, продаващ морал.

Шивачът-журналист

През 1995г., Алексей Лазаров, тогава само на двадесет години, вече работи като журналист във в. "Капитал".  В същото време, обаче, се оказва, че той работи по съвместителство и на друго място...в общинско шивашко ателие.  Това става ясно от предложение за приватизация на обособена част от Общинска фирма “Лебед”, намираща се на бул. “Витоша” 93. Към предложението Лазаров прилага надлежно подписана декларация, в която потвърждава през закона, че не е използвал правото си на преференциална приватизация по член от тогавашия закон за приватизация на общински предприятия, предвиждащ привилиегии за работници и служители в същите.

lazarov-decl

 

С решение №36 от 27.09.1995г., Столичният общински съвет обявява процедура за приватизация без търг на редица общински обекти, сред които и въпросното помещение, което бива характеризирано като “ателие за плетива”. Продажбата следва да се извърши след извършването на приватизационна оценка. В съответната оценка от 05.04.1996г. е изрично записано, че в момента на извършването ѝ ОФ “Лебед” не функционира. Също така, през януари 1994г. ОФ “Лебед” е сключила договор за съвместна дейност с фирма “Ной”, чийто собственик е Светлин Нейнски, като оценителите ясно постановяват, че това е де факто договор за наем, а не - както е удобно наречен, "договор за съвместна иконимическа дейност". Съгласно акенс към този договор, през март 1995г. - точно преди започване на приватизационния процес - двете фирми назначават по един служител в общото - неработещо - дружество, като от страната на “Ной” това е Алексей Лазаров. Алексей Лазаров, който по стечение на обстоятелствата е и племенник на тогавашната съпруга на Светлин Нейнски  - Мирослава (бъдещ главен редактор на друго издание на Икономедиа - Capital Light).

Схемата, измислена за приватизацията на апетитния имот на бул. Витоша, изглежда съшита с бели конци. Което е повече от логично за гангстерска приватизация на едно шивашко ателие. Очевадно е, че медийният репортер в "Капитал" Алексей Лазаров не е работник във въпросното шивашко предприятие, и не би следвало да се възползва от привилегиите, предназначени за служители и работници в общински предприятия. Но още по-очевадно е грубото погазване на закона - както от страна на Лазаров, така и на услужливите общинари, които игнорират категоричната забрана в чл. 36 от Закона да се продават без търг обекти, чиято балансова стойност е над 5 хил. лева.  Според приложено към документите за приватизация удостоверение, стойността на въпрсния обект е над 200 хил. лв.

lazarov-bal

След като решават, че въпросната забрана може да бъде заобиколена чрез елементарно затваряне на очите от страна на общински чиновници, семейните приватизатори трябва да решат как да закупят имота, без да заплатят реалната му пазарна цена. Заключението на приватизационната оценка е, че реалната продажна цена на обекта е 7 834 000 лв., които при тогавашния курс се равняват на около $98 000. Дори и при тази занижена оценка, сумата все пак изглежда значителна. Но и това не се явява пречка за напористия журналист-шивач от ОФ "Лебед".

Алексей Лазаров, ползвайки чара си, успява да убеди столичния общински съвет на19.06.1996г., да му продаде помещението при условията на разсрочено плащане за срок от шест години, при първоначална вноска в размер на 10% от стойността или 783 400 лв. ($9 800). А сега да се върнем назад във времето и да си спомним какво се случваше в средата на 96-та и началото на 97-ма г. Това бе периодът на началото на виденовата хиперинфлация, когато всеки месец левът се обезценяваше спрямо долара с около 20%. Само за двата месеца, предшествуващи сделката, левът е загубил 75% от стойността си. Договорът между Алексей Лазаров и СОС, обаче, е фисксиран в левове - престъпно разсрочен, в левове, за период от 6 години. Нищо чудно, че приватизаторът-журналист Лазаров успява предсрочно да изплати останалите малко повече от 7 000 000 лв., които дължи на Столична община. Все пак, времето е пари, и при евентуална промяна на конюнктурата (а ерата "Софиянски" няма да е вечна), незаконната сделка може да бъде забелязана и разторгната, а  може да се случи и най-лошото - левът да се стабилизира, например чрез валутен борд.

Лазаров се разплаща окончателно в пика на виденовата криза, когато доларът стига почти 2000 лв. по официалния курс на БНБ, а на черно - още по-високо.  Към този момент 7 милиона лева се равняват на по-малко от $4000. В крайна сметка имотът е изплатен на 08.04.1998г., когато левът е на най-ниската си точка, а остатъчната цена на имота в долари е спаднала до $3500.

Смях на път към банката

На 10.04.1998г. фирмата на Нейнски “Си МАКС” АД тегли кредит за срок от три години в размер на 110 000 000 “стари” лева от Експресбанк. Вместо обаче фирмата да гарантира изплащането му, Лазаров е включен като “трето лице” в договорната ипотека и залага имота си на бул. “Витоша” 93, който е оценен от банката на половината от изтеглената сума, т.е. 55 000 000 лв. Заемът явно е изплатен в срок, тъй като през 2003г. обектът отново става обезпечение на ипотечен заем, този път от ЦКБ, като справката сочи, че помещението се използва за солариум. Тази ипотека е заличена през 2005г. След това Лазаров прави странен ход и прехвърля имота на баба си Милена Лазарова (спомнете си тъщата на Цветанов), която в последствие го “дарява” на Мирослава Нейнски – тогавашната съпруга на бившия шеф на Лазаров. Кръгът започнат през 1995г. е най-сетне затворен.

Документите говорят сами за себе си. Сделката не само противоречи на закона за приватизация на общинско имущество;  не само нарушава редица норми на данъчното право, но е и дълбоко криминална по своята същност. А криминалните сделки често водят до силови реакции от изпреварени, също толкова криминални, конкуренти. Определено “ателието за плетива” на Витошка е апетитно и може да се предполага, че Лазаров е раздразнил мнозина големи участници в приватизационния пазар в ранните години на “демокрацията”.

От “Опасни връзки” се надяваме, че изнесените документални данни ще накарат някого в Столична община да се опита да върне на столичани откраднатото, както и НАП да приберат невнесените данъци по веригата на описаните фиктивни сделки и дарения. А от безстрашния журналист Алексей Лазаров, за чиито деяния давността по Наказателния кодекс е изтекла, се надяваме да чуем поне признание за това какво е получил в замяна на участието си като подставено лице в една гангстерска приватизация. А може би и едно извинение за това, че преди 15 години предизвика състраданието на цял един народ, прикривайки се зад фасадата на разследващ журналист, спестявайки ни детайлите за приватизаторското си амплоа. Не се надяваме да получим отговор, но надеждата умира последна.

Оставяме Ви да размислите върху тази снимка на бул. "Витоша" 93. 

investbank-sm

comments