img 208135В края на 90-те конституционният съдия и бивш главен прокурор Борис Велчев – тогава адвокат – бива вписан като член на Съвета на директорите на “Статус Инвест” АД. Също така, чрез юридическата си кантора “Георгиев и Велчев” ООД, той е и в списъка на акционерите, най-влиятелни от които са сирийските братя със съветски паспорти Амин Фуат Джамил и Халед Фуат Джамил. Двамата стават известни с това, че са замесени в скандал за пране на 22 милиарда рубли (около $1 милиард), както и с това, че на Амин е повдигнато обвинение за домашно насилие. Нещо повече, във връзка с инсценирания фалит на банката Емал, в която Халед Фуат Джамил е основен акционер, срещу него започва разследване за евентуално използване на изчезналите средства на вложителите за финансиране на международни терористически организации. Тази версия на разследващите се поддържа и от съдружието на Джамил с бившия посланик на Палестина в СССР и личния представител на покойния Ясер Арафат Шами Ял-Шаер, както и от притежанието му на няколко международни паспорта, включително на Доминиканската република.

Сред останалите акционери в Статус Инвест е и Радослав Кацаров, който през 2013г. бе избран за лидер на Съюза на свободните демократи. 

На 16.06.2005, месеци преди Велчев да заеме длъжността на главен прокурор, дружеството увеличава капитала си двойно – от 500 хил. на 1 млн. лв., като сред акционерите са вече фирмата на Огнян Донев “София” АД (по настоящем "Донев Инвестмънтс") и лично синът му Иван Огнянов Донев. Съмнителните сирийци също продължават да са акционери. Настъпват и промени в Съвета на директорите – поради “прекомерна заетост” Велчев престава да бъде негов член (остава акционер) и на негово място е назначен Асен Дюлгеров, който по това време е член на Агенцията за приватизация. Съпругата на Дюлгеров Любимка, която пък е член на Столичната агенция за приватизация, е сред акционерите в дружеството. Всички тези "столични" съвпадения,  както и присъствието на Огнян Донев (приватизатор на "Столични аптеки", "Инжстрой", "Софстрой" и други бивши общински дружества от ерата на Софиянски) водят до заключението на в-к “Капитал", че зад “Статус Инвест” АД стоят интереси на бившия столичен кмет Стефан Софиянски.

Тук трябва да отбежим, че освен всичко друго, по време на цялото си бизнес партньорство със сирийските братя, Донев и хората от кръга "Софиянски", Борис Велчев е и юридически съветник на президента Първанов. Такъв е от самото му избиране през 2001г. От 2002г. е член на новосъздадения Правен съвет към президента, а от края на 2003г. – негов председател. Може да се смята, че Велчев е “най-довереният” юрист на Първанов.

Как попада Велчев в най-близкия кръг около Георги Първанов? Интересна перспектива върху това дава една от големите приватизационни сделки на "Статус Инвест" при управлението на Велчев. През 2001г. "Статус Инвест" бива избран за приватизационен посредник на  дружеството "Дюни" АД. Именно чрез "Статус" две дружества, едно от които офшорна фирма, изкупуват всички акции в апетитния черноморски курорт. И двете дружества се оказват всъщност собственост на Людмил Стойков. Да, същия Людмил Стойков, който се оказва един от най-големите финансови спонсори на бившия президент Георги Първанов. И да, същия Людмил Стойков, по обвинението срещу когото прокуратурата  - изненада! - по времето на Борис Велчев - направи необясними пропуски и грешки, за да бъде провалено обвинението, инициирано едва след международен натиск. Съвпадения? Вие решете.

Когато на 19 януари 2006г. Велчев е избран за главен прокурор на Република България, той все още е акционер в “Статус Инвест” АД, чрез юридическата агенция “Георгиев и Велчев” ООД. Нещо повече - той е в Съвета на директорите на дружеството. Малко преди това в Русия избухва скандалът с Банка “Емал”, в която акционер е и Амин Джамил – най-крупният акционер в “Статус”. Председателят на банката Алексей Колесников е арестуван през 2005г., а през 2010г. е осъден на пет години затвор. Към 23.01.2006 г., Борис Велчев не фигурира в списъка на акционери на “Статус” присъствали на Общото събрание. Не е ясно дали "излизането" на Велчев от състава на акционерите е било действително или просто формално, както става най-често при преминаване на бизнесмени на държавна длъжност. Не е ясно и кой е продължил да представлява интересите на Велчев след излизането му от дружеството.

Какво се случва след това? По времето на Борис Велчев като главен прокурор, срещу Огнян Донев и Любомир Павлов бяха образувани производства и повдигнати обвинения във връзка с преразпределението на дяловете в "Медийна Група България Холдинг", като дори им бяха наложени сериозни имуществени запори. Въпреки това, след множество правни еквилибристики, тези запори бяха вдигнати, а обвиненията бяха снети от самата прокуратура, която ги бе повдигнала. Донев и Павлов дори излязоха “на плюс” от сделките за “24 часа” и “Труд”, които, по думите на самия Донев, са били недообмислена финансова инвестиция. Излиза, че Борис Велчев, в качеството си на главен прокурор, е разследвал - и в крайна сметка оправдал - своя (бивш, евентуално) бизнес партньор Огнян Донев. Нищо чудно, че в изнесените през юни 2012г. в публичното пространство записи между Любомир Павлов и неизвестен събеседник, бившият обвиняем по източването на Общинска банка и тогавашен обвиняем по делото с медийната група се хвали, че може да разчита на помощта на главния прокорор Борис Велчев. Стреснат от подобно публично твърдение, самият Велчев направи публично обещание, че ще разследва "притеснителните данни" , съдържащи се в записа. Две години по-късно, никой не е чул за подобно разследване, а още по-малко за резултатите му.

Това, което е известно обаче, е, че Софийски градски съд - и на последна инстанция Апелативен съд гр. София - през септември 2013г. отменят изцяло прокурорските постановления от времето на Велчев за прекратяване на обвиненията срещу Павлов като абсурдни и необосновани. В същото време обаче съдът отбелязва, че обвинението срещу Огнян Донев няма как да бъде възстановено, тъй като главният прокурор - като върховен представител на държавния интерес при дела за пране на пари - необяснимо е решил да не защити този интерес по отношение на бившия си бизнес партньор  Донев. Или обяснимо.

Послепис

През 2013г., президентът Росен Плевнелиев назначи Борис Велчев за конституционен съдия. Ние се питаме няколко неща.

Първо, дали Плевнелиев е знаел за задкулисните игри и бизнес отношенията на Велчев със сирийци-доминиканци-руснаци, разследвани за евентуално финансиране на международни терористични групировки, и обвиняемия до ден днешен по друго дело за данъчни измами Донев?

Второ, ако отговорът на първия ни въпрос е “Да”, на какво основание е номинирал Велчев за конституционен съдия, и получил ли е достатъчни гаранции, че бившите бизнес отношения на Велчев не водят до дългосрочни зависимости, които могат да увредят националния интерес? А ако отговорът е "Не", що за държавен глава е човек, който решава да назначи във висшия съд в държавата човек без щателна предварителна проверка?

И трето, но не последно – какво все пак мотивира президента Плевнелиев да номинира и назначи имено Борис Велчев за конституционен съдия? Имат ли Президентът и съдията Велчев общи бизнес интереси? След всичко, което описахме по-горе, се надяваме да ни бъде простено презумпцията - до доказване на противното -  че нищо в тази държава не се случва случайно.

 SchemeBV1

comments