На 20 юли 2012г, председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците Огнян Донев бе обвинен от прокуратурата в укриване на данъци в особено големи размери. За да остане на свобода фармацевтичният и медиен бос плати рекордна гаранция от 500 000 лв., впоследствие намалена от Софийски градски съд на 50 000 лв. Предявяването на обвинението бе предшествано от обиски в свързаните с него фирми „Елфарма” и „Телсо”, през които са минавали сделки с акции на „Софарма”.  Всичко това е ставало в периода, в който - според публикации във в. "Капитал" - Огнян Донев е бил свързан с (и вероятно е предствлявал интересите на) бившия столичен кмет Стефан Софиянски, както и с другия обвиняем по същото дело - Любомир Павлов.

Към днешна дата обвиненията продължават да са в сила, но разследването почти две години след повдигане на обвиненията все още продължава.  

Следният материал е част от поредицата на сп. "Тема", публикувана през лятото на 2012г.

Както вече писахме, от 17 април до 15 май 2006 г. компанията „Елфарма” (Огнян Донев) шокира фондовата борса, след като при поредица от блокови сделки разпродава акциите си във фармацевтичния гигант „Софарма”, при това на цени с 400 % по-евтини от пазарната им стойност. Получатели на подаръците са все фирми, свързани с Донев или със съдружника му Любомир Павлов:
-  25.58% от „Софарма” отиват в „София” АД, което впоследствие се преименува на „Донев инвестмънт холдинг”;
- 21.49% са трансферирани в „Телекомплект” със собственици Огнян Донев и адвокат Венцислав Стоев;
- 8.3%  - в „Софстрой” АД; 
- 23.84% в „Телсо” АД, откъдето впоследствие част от акциите (16.83%) попадат във Финансово консултантска компания на Любомир Павлов.
Всички трансфери са извършени при цени от 1 лев за акция, въпреки че само няколко месеца по-рано „Елфарма” продава през фондовата борса 7.6% от „Софарма” на американския пенсионен фонд „Грамърси емърджинг маркетс” по пазарна тарифа – 7.70 лв. за акция.

Според разследването на прокуратурата, в тази поредица от финансови операции държавата е била ощетена с над 62 млн. лв. от неплатени данъци. Нова проверка на „ТЕМА”обаче показва, че към тях могат да се прибавят избегнати данъчни задължения за още поне 4.7 млн. лв. Ето и хронологията на събитията, които ни дават основания за подобно подозрение:
През 1999 г. бившият социалистически колос „Софстрой” е продаден от Столична община на Работническо-мениджърско дружество, зад което стоят Любомир Павлов, Огнян Донев и техния адвокат Венцислав Стоев. В РМД-то влизат сестрата на Донев, съпругата на Стоев и балдъзата на Павлов. През май 2006 г., когато 8.3% от „Софарма” попадат в „Софстрой” по левче за акция, дружеството бързо ги препродава на американския фонд „Грамърси”, но вече по пазарни цени. Сделките са две и са сключени през фондовата борса на 3 и 28 ноември 2006 г. Продадени са 10.9 млн. акции на „Софарма” по 6.9 лв. и 6.7 лв. за акция на обща стойност 71 милиона лева. Така общият дял на „Грамърси” в „Софарма” стига до 15% и умело се използва от Огнян Донев като аргумент за доверието на чуждестранни инвеститори към предприятието му. Влизането на „Грамърси” през борсата е и удобно прикритие за всички останали приятелски и шуробаджанашки трансфери на акции, а както излиза от новите данни, станали известни на „ТЕМА” – вероятно и за източване на над 64 млн. лв. в офшорни сметки, свързани с „Лакомниците”.

Видно от Търговския регистър на Агенцията по вписванията обаче  дружеството продавач на акциите на „Софарма” – „Софстрой” АД, не е представило финансов отчет за 2006 г. (или такъв не е публикуван). Достъпен е отчетът за следващата 2007-а година, в който има и графа за паричните потоци през 2006-а. От нея научаваме, че в „Софстрой” АД от продажба на финансови активи са влезли само 6.7 млн. лв., а не 71 млн. лв.! Тоест, приходите от продажбата на акциите на „Софарма” въобще не са постъпили реално в дружеството, а са били платени някъде другаде – вероятно по офшорни сметки на акционерите. Ако тези пари бяха заплатени на „Софстрой” и разпределени официално като дивидент между акционерите, то е трябвало да бъдат обложени от държавата при източника минимум със 7% или общо 4.7 млн. лв.

Не по-малко любопитна е и по-нататъшната съдба на компанията „Софстрой”, която в крайна сметка попада в ръцете на издателя на в. „Капитал”  Иво Прокопиев.
Схемата очевидно е била добре подготвена предварително, защото на 24 октомври 2006 г. – няколко дни преди продажбата на акциите на „Софарма” на „Грамърси”, всички недвижими имоти на „Софстрой” АД са извадени от дружеството и вкарани в друга компания, контролирана от Любомир Павлов – „София Риъл Истейт”. Успоредно с това собствеността на самия „Софстрой” е прехвърлена в „Канамекс Ентерпрайзис”, регистриран на Маршаловите острови. Това е същата офшорка, която кредитира ТВ7 с повече от 21 млн. евро в периода 2006-2009 г., когато медията бе управлявана от съпругата на Павлов Диляна Грозданова. Година по-късно – на 28 септември 2007 г. „Канамекс” продава акциите си в „Софстрой” на друга офшорка – кипърската „Йонки ентърпрайзис”.
„Софстрой” „престоява” в Кипър само три дни, след което отново е прехвърлен, този път на две компании. Едната от тях - „Алфа Финанс”, е контролирана от Иво Прокопиев. Другата – „Балто Славик Венчърс”, е собственост на бизнесмените Джей Джонсън и Джейсън Кук, които са управляващи и в „Грамърси”.
Но двете компании не са непознати на „Софстрой”, защото още на 3 ноември 2006 г. -  денят в който „Софстрой” започва да продава акциите на „Софарма” на „Грамърси”, дружеството кредитира бъдещите си „купувачи” в особено голям размер. „Алфа Финанс” получава на заем (вероятно само на хартия, тъй като отчетът за паричните потоци на дружеството не посочва подобна сума) над 33 млн., а „Балто Славик” – 35 млн. лв. Общата стойност на заемите подозрително прилича на цената, която „Софстрой” трябва да получи за дела си в „Софарма”, но...в крайна сметка не получава.

Логично е да се запитаме защо известният издател и борсов играч Иво Прокопиев получава в крайна сметка „Софстрой”, и то почти като подарък. По всяка вероятност тъкмо Прокопиев оказва помощ на Огнян Донев и Любомир Павлов да вкарат чужд инвеститор в „Софарма”, в резултат на което двамата трупат имидж за компанията, спечелват към 71 млн. лв. и ги получават по офшорни сметки, при това без да платят и стотинка данъци! Логично е да има нещо и за посредника.
За това, че именно Прокопиев води „Грамърси” в „Софарма” говорят няколко косвени факти. На 12 юли 2007 г. неговият вестник „Дневник” съобщава, че американците са купили „Бизнес парк София” в ж.к. „Младост” от германската „Линднер”. Според публикацията, местен партньор на „Грамърси” е компанията на Прокопиев „Алфа финанс холдинг”. Цитирани са думи на Джей Джонсън (който в момента е разследван за финансови манипулации в САЩ), че с „Алфа” работят успешно от 15 години. Източник на новината за продажбата на Бизнес парка пък е компанията за недвижими имоти „Колиърс”. Случайно или не, изпълнителен директор на българския офис на „Колиърс” е Атанас Стоянов Гаров. Той е син на Стоян Гаров – член на управата на „Унифарм” (компания от портфейла на Огнян Донев). Познат е на читателите на сп. „ТЕМА” от Част втора на разследването „Лакомниците”, в което разказахме за либийската следа в приватизацията на „Унифарма”.

 

Колкото до „Софстрой” АД под контрола на Иво Прокопиев, компанията се прочу в края на 2010 г. със „златния” ремонт на четвъртия етаж от Съдебната палата в София по договор с Министерство на правосъдието. Както „ТЕМА” писа тогава в разследването „В задния двор на Темида”, цената достигна стойности от 1650 лева на квадратен метър, което до ден днешен изглежда ненадминат рекорд при ремонти на държавни учреждения. При това рекордът е поставен в разгара на свирепите икономии в държавата!

comments