От “Новите български демони”, Юрген Рот

 

В България политик, който си създаде име на пазител на закона и реда, на борец срещу корупцията и мафията, по разбираеми причини се радва на огром­на популярност. Жалко за вярващите, защото такива хора, едва-що влезли във властта, забравят всичко, което преди това са обещавали. Само преди няколко години такъв носител на надежда, от когото народът очакваше промяна и установяването на правова държава, беше Симеон Сакскобургготски, а сега за българите, а и за европейските правителства, такава личност е кметът на София Бойко Борисов.

Без съмнение той е моралният супермен на българската политика. Дължи своето главозамайващо бързо издигане на борбата с политическата конюнктура, с корупцията и с мафията. С подобна политическа стратегия бившият цар Симеон ІІ успя да стане министър-председател на България през 2001 г. Но се появи нова звезда – Бойко Борисов. Понастоящем кмет на София и вероятен (много неща говорят в полза на това твърдение) бъдещ премиер на страната.

"Политическият Ал Капоне"

За пръв път обърнах внимание на това име, когато един висш служител от ОЛАФ (Европейска служба за борба с измамите) ми разказа за впечатленията си от България през 2007 г. и бегло спомена, че за него Бойко Борисов бил нещо като политически Ал Капоне. Не пожела да каже нищо повече, нито да обясни какво точно разбира под това определение. Както обаче се говори, директорът на ОЛАФ, напротив, много ценял софийския кмет. Малко по-късно мой информатор ми разказа, че в изискания хотел “Кемпински“, в ресторанта на последния етаж, видял Борисов в компанията на една от водещите фигури на подземния свят – Младен Михалев – Маджо, който всъщност не бивало да се появява в България, защото бил заплашен от арест.

Ето какво научих от първата си проверка около личността на Бойко Борисов. Роден е на 13 юни 1959 г. в Банкя. Кандидатства в Академията на Министерството на вътрешните работи в Симеоново, специалност “Държавна сигурност“, но е пренасочен и учи “Противопожарна охрана“. Става началник-взвод на пожарната в София. От 1985 до 1990 г. преподава във Висшия институт за подготовка на офицери и научно-изследователска дейност. През 1990 г. напуска системата на вътрешното министерство и (може би поради липса на алтернативи) става бизнесмен.

А какви възможности има по онова време за бизнес? Охранителна фирма. На 13 септември 1991 г. Борисов основава фирма “ИПОН 1“ ООД, една година по-късно “ИПОН 2“ ООД и след това “ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. Явно охранителните фирми наистина са били златни мини през онези размирни години. Днес се смята, че софийският кмет е сред най-богатите хора в България. Твърди се, че от началото до средата на 90-те години е създал и поддържал контакти със съмнителни личности и фирми, за които има подозрения, че са натрупали състоянието си чрез изнудване и други незаконни дейности.

Според документ, най-вероятно излязъл от Министерството на вътрешните работи, дори веднъж се водило разследване срещу “ИПОН“ във връзка с убийство, извършено през декември 1994 г. Убитият е имал дългове и на “ИПОН“ било възложено да събере парите. От същия документ става ясно още, че от касата на “ИПОН“ са били откраднати 500 000 лева и дръзкият крадец и приятелката му малко след това били намерени убити. Обстоятелствата около убийствата не са изяснени. Но това са само слухове... Случаят няма юридически последствия и до подвеждане под отговорност на служители от “ИПОН“ не се стига.

Несъмнено повратният момент за Бойко Борисов идва, когато той и неговата охранителна фирма получават правото да охраняват бившия комунистически лидер Тодор Живков и семейството му. Възможности­те за създаване на многобройни контакти във всички области на политиката, тайните служби и икономиката се увеличават. Развиват се и друг вид бизнес контакти. В средата на 90-те години Бойко Борисов дели един офис в софийския хотел “Москва“ заедно с Румен Николов и Младен Михалев.

Ерата на СИК

Румен Николов е бивш член на специалните части на Министерството на вътрешните работи на България. Михалев по онова време е бивш борец, който след промените влиза в хазартния бизнес. Още по времето, когато валутата се обменя по улиците, той работи с шефа на “Нове Холдинг“ Васил Божков и със застреляния през март 2003 г. бос на “Мултигруп“ Илия Павлов. В началото на деветдесетте години Михалев, Божков и Павлов са собственици на фирма за хазарт.

Връзките на Борисов с групировката СИК водят до Румен Николов, който е бил негов съдружник в различни фирми, между които охранителната фирма “Цебра“, търговските предприятия “Тео Интернешънъл“ и “Интербулпред“. По този въпрос Борисов обяснява, че фирма “Интербулпред“ на практика от години е ликвидирана, но тъй като партньорите му имали “такива противоречиви връзки“, било невъзможно да се съберат всички подписи, необходими за юридическото ѝ закриване. Все пак той потвърждава, че е познавал Румен Николов покрай каратето още от времето, когато последният носел прякора Греблото.

Състоянието на Младен Михалев се оценява на 75 милиона евро. Обяснението? Младен Михалев е известен като лидер на силовата организация СИК, която допреди няколко години заедно с друг подобен концерн – ВИС, играе водеща роля в българската политика и икономика. В групировката, която отначало се появява като застрахователна компания (Security Insurance Company), той е съсобственик заедно с редица други подземни босове. Към бляскавия кръг спадат личности като Красимир Маринов – Маргина, Дмитрий Минев – Руснака, Румен Николов – Пашата, Милчо Бонев – Бай Миле, и Венцислав Стефанов. Междувременно някои от тях са изключени от играта по обичайния за България начин за разчистване на пазара. Сетният час на Милчо Бонев например настъпва на 30 юли 2004 г., когато е улучен с няколко смъртоносни куршума. Един от малкото, останали живи и до днес, е Младен Михалев. И неговото име някак отново води към Бойко Борисов.

През 1999 г. Борисов става лична охрана на Симеон Сакскобургготски, който в средата на 2001 г. застава начело на новоизбраното правителство. Тогава Борисов се превръща в публична личност, след като – така да се каже като награда за вярната си служба – е произведен в чин генерал и е назначен за главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Отговорностите му са свързани пряко с борбата с корупционните практики и организираната престъпност. След назначението му във вътрешното министерство той прехвърля своите дялове от охранителна фирма “ИПОН“ на други лица. С показни масови арести на престъпници бързо успява да накара медиите да заговорят за него. “Батманът на царя“, както го наричат тогава заради предпочитанията му към дълги черни кожени палта, иска по този начин да докаже “своята ударна сила и неспособността на правосъдието, което пуска на свобода всички злодеи“.

"Бялата" врана на българската политическа сцена

И все пак винаги е имало отделни критични гласове, що се отнася до действията на Бойко Борисов. Политически независимото списание “Икономическа седмица“ пише за него: “Борисов е “бялата врана“ на българската политическа сцена. Не го обичат особено много нито управляващите, нито опозицията. Публична тайна са разногласията между него и вътрешния министър“.

През юни 2003 г. е застрелян Тодор Толев. В българския печат Толев е представен като човек, замесен както в законни, така и в незаконни търговски сделки. Обвиняван е и във връзки с важни подземни структури и особено с руския бизнесмен Майкъл Чорни. Месец преди смъртта си Толев е бил заплашен с убийство. И отново изплува името на Бойко Борисов и фирма “ТВІ 97“, която в края на 90-те години Толев и Борисов ръководят съвместно. Самият Борисов твърди, че е регистрирал фирмата заедно с Толев, тъй като последният имал стабилни връзки с мобилния оператор МТел. “По това време фирма “ИПОН“, в която бях съдружник, имаше договор за охрана с МТел“, обяснява Борисов. „ИПОН“ беше загубила лиценза си и Толев и аз регистрирахме фирма “ТВІ 97“, за да прехвърлим договора с МТел. Заведох дело срещу правителството, спечелих го и отново получих лиценз за “ИПОН“... Съжалявам, ако някой си мисли, че с това убийство мога да бъда компрометиран“.

През февруари 2007 г., т.е. малко по-малко от четири години след поръчковото убийство на Толев, бившият министър-председател Иван Костов е разпитан като свидетел по делото, заведено срещу евентуалните извършители на убийството на един от основателите на СИК – Милчо Бонев. Костов заявява, че Бонев е поддържал тесни връзки с Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите, които са му помагали в контрабандата с петрол. Тези контрабандни канали според Костов не биха могли да функционират, ако нямат закрила от страна на високопоставени политици.

През този период посланик на САЩ в София е Джеймс Пардю. В края на тригодишния си престой в България американският дипломат заявява, че през времето, през което Борисов е отговарял за борбата с мафията, нито един представител на организираната престъпност не е прибран зад решетките. В началото на 2004 г. самият Борисов признава, че разкриваемостта при поръчковите убийства в България е едва 12%. Отговорността за това генерал-майорът стоварва върху правителствени кръгове, които по неговите думи са сключили “частно споразумение“ с мафията, което пречи важни престъпници да бъдат поставени под ключ.

На 19 януари 2004 г. в София, в асансьора на своя офис е хвърлен във въздуха Стоил Славов заедно с трима от бодигардовете си. В сградата, която българската полиция определя като седалище на престъпната групировка СИК, а в действителност принадлежи на застрахователната компания “Бул Инс“, се намира и офисът на фондация “Ханс Зайдел“ (за нея ще стане дума по-нататък в изложението). Сигурно е, че застрахователна фирма “Бул Инс“ е свързана със СИК – това е, така да се каже, узаконяване на придобитите чрез изнудвания и други незаконни дейности пари. Освен тесните контакти със СИК Славов притежава и мощната петролна фирма “Интерпетролиум“. За борбата с тези организации във вътрешното министерство отговаря Бойко Борисов. По онова време по македонската телевизия цитират изказвания на представители на българската опозиция, които настояват за смени във вътрешното министерство. Според тях присъствието на мафията в правителството затруднява каквато и да било промяна. Един полицейски служител от Македония отбелязва: “Българските престъпници, които ние разследваме, за съжаление, се радват на протекцията на правителството“

Още през май 2006 г. комисарят по разширяването на ЕС Оли Рен твърди, че в миналото е имало много малко разследвания и обвинения срещу престъпни банди в България, като визира и мандата на Бойко Борисов. “От 2000 г. насам е имало над 150 поръчкови убийства, свързани с организираната престъпност, и нулева разкриваемост на деянията“, пишат следователи от Европейския съюз.

Какво каза "Конгрешънъл Куотърли"?

През лятото на 2005 г. Бойко Борисов напуска Министерството на вътрешните работи, за да се кандидатира за кметския пост в София. Печели изборите с голяма преднина. Борбата е за управлението на един град, който страда от криза с отпадъците, от недостатъчна и в окаяно състояние инфраструктура и от корупция на всички нива. Какво е истинското лице на победителя в тази битка, на носителя на надеждата, на мъжа, който, от една страна, публично се изправя срещу мафията и корупцията, но от друга, трудно би могъл да избяга от противоречивото си минало?

Публикация в списание “Congressional Quarterly“ много точно отразява нееднозначния образ на настоящия кмет на София. Журналистът Джеф Стейн пише, че Борисов е бил един от най-важните играчи с администрацията на Буш, когато е ставало дума да се изградят американски бази в България. В това, разбира се, няма нищо скандално. После обаче следват извадки от едно “конфиденциално досие“, изготвено по поръчение на швейцарска банка от група бивши служители в тайните служби на САЩ. Там Борисов е описан като “бизнес партньор и някогашен сътрудник на най-известните гангстери в България“.

Твърди се, че по време на четиригодишната си служба в Министерството на вътрешните работи, т. е. в периода 2001–2005 г., е използвал положението си, за да покрива корупционни схеми и да закриля престъпни организации. “Борисов има документирана история на бизнес отношения с лица, за които се смята, че са сред най-важните ръководители на организираната престъпност в България“, се казва в доклада, в който подробно се изброяват профилите на подозрителни криминално проявени съюзници на Борисов, както и двадесет и осем неразкрити убийства по време на неговия мандат.

Освен това се твърди: “Когато Борисов бе шеф на полицейските служби, на съд бяха изправяни само дребни гангстери, докато бившите му партньори просперираха, а техните уж конкуренти бяха избивани систематично“. Частните следователи на банката правят заключението, че твърденията за контакти на Борисов с гангстери “налагат службите за сигурност на САЩ, които отговарят за връзките с България и за обмяната на информация с тази страна, да бъдат изключително предпазливи“.

Реакцията на Бойко Борисов на тежките обвинения срещу него, които са цитирани от много български медии, не закъснява. Той кани журналиста на посещение в София. Същевременно пред най-различни представители на българските медии заявява, че лицата, които вероятно стоят зад тази публицистична атака от САЩ, са бившият министър-председател Иван Костов, председател на Демократи за силна България (ДСБ), и все още действащият тогава министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.

Несъмнено Бойко Борисов поддържа завидно доб­ри отношения със САЩ. Това вероятно има връзка с факта, че по времето, когато е бил на отговорен пост във вътрешното министерство, с нищо не е попречил на САЩ да изградят в България един от тайните затвори на ЦРУ, известен с нарушаването на най-елементарните човешки права. Пред представители на българските медии Борисов отрича и това. Журналистът Явор Дачков пише в списание “Vagabond“: “За чуждестранните наблюдатели едно толкова яростно опровержение би могло да се тълкува дори в смисъл, че кметът наистина има какво да крие. Но това би било погрешно впечатление. Във всеки случай тежките обвинения не навредиха на реномето му, точно обратното“.

Повечето български медии го подкрепят срещу нападките от страна на САЩ, също както и представители на най-високите етажи на правителствената администрация. Българският президент Първанов окачестви статията като “открито антибългарска, непочиваща на никакви доказателства“, докато вътрешният министър Румен Петков приглася, че тези клевети щели да хвърлят сянка върху България. Не за пръв път общественото мнение, изправено пред потенциален скандал, се съюзява с „нашия човек“, който е нападнат „тенденциозно от външни врагове на България“. Същото се случва и през 2004 г., когато репортери от Би Би Си обвиняват в корупция члена на Международния олимпийски комитет Иван Славков. Тайно видео показва как му предлагат пари, за да подкрепи кандидатурата на Лондон за Олимпийските игри през 2012 г. Въпреки това мнозинството от българските медии подкрепя Иван Славков. Главният прокурор Никола Филчев опитва дори да предприеме правни действия срещу английската телевизия. Въпреки обществената подкрепа обаче, Славков е изключен от МОК.

Политологът проф. Щефан Апелиус обръща внимание върху една постъпка на Бойко Борисов, показателна за изключително опитния по отношение на общуването с медиите политик. През юни 2005 г. той полага цветя на гроба на бившия министър на вътрешните работи Николай Добрев, естествено, в присъствието на много журналисти. Борисов обявява, че Добрев бил за него личен пример и “защитник на закона и реда, който има своето място в българската история“. Според проф. Апелиус обученият в Москва партиен функционер Добрев заема поста министър на вътрешните работи в период, когато по единодушното мнение на международни наблюдатели мафията владее България. Преди това той е заместник-председател на Комитета за държавна сигурност и член на военния съвет на гранични войски, отговорни за разстрелите на безброй бежанци, които искаха да избягат от деспотичния режим на БКП.

Освен всички други свои занимания и хобита кметът на София е и член на командосите. Основателят и председател на Съюза на българските командоси Юлий Абаджиев също е бивш телохранител на генералния секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков. Кариерата му започва през 60-те години в българския киноцентър, където се занимава с бойни изкуства и специални ефекти в игралните филми. През 1979 г. е сред основателите на спецчастите, по-известни като “Баретите“. От началото на 80-те години ръководи и тренировъчен център на “Баретите“, на които по това време им се налага да изпълняват редица деликатни задачи, като акциите срещу българските турци в рамките на възродителния процес. Всъщност Абаджиев е едновременно професор по изкуствознание и полковник от запаса, съавтор на различни книги на тема охрана на личността, сигурност, бойни изкуства, а през 2002 г. инициира основаването на Съюза на българските командоси, който ръководи до днес.

На интернет страница на командосите той се хвали с редица медали, преди всичко от бившия братски СССР. От 2004 г. той е (съвсем логично) член на Съюза на ветераните на Федералната служба за сигурност (ФСБ), като гордо показва членската си книжка от руските секретни служби. Освен това е член на Световната академия на науките по колективна безопасност със седалище в Москва – отново организация на бивши служители на КГБ. Академията е изградена от руския концерн “Росбезопасност“. През 2006 г. Абаджиев става неин вицепрезидент. Поддържа добри контакти с президента Първанов, който през 2005 г. е награден с почетен медал на командосите. Според дан­ните от търговския регистър Абаджиев притежава дялове във фирмите: “Цезар&Груп Интернешънъл“, “Командос Травъл“, “Командос Гард“. Първата се занимава с финансови услуги, втората е туристическо бюро, а третата – би ли могло да бъде друго (?!) – охранителна фирма.

На редовните общински избори през есента на 2007 г. Бойко Борисов отново е избран за кмет на София с голямо мнозинство. Смятаният за сериозен негов конкурент, бившият дългогодишен агент от тайните служби Бриго Аспарухов, нямаше особени шансове.

Какво казва и какво премълчава кметът

Срещнах Бойко Борисов в София по време на разговор с германски журналисти. Българските колеги ми го представиха като истинска медийна звезда, като човек, който да умее да говори пред микрофоните и знае как да спечели средствата за масова информация на своя страна, за да постигне политическите си цели. Министърът на културата Стефан Данаилов казва за него: “Той наистина има дарбата всичко да прави публично, да премести чашата отляво надясно и после да го продаде на журналистите като голямо събитие“.

Според журналиста Явор Дачков “някои хора смятат, че флиртът между медиите и кмета на София вероятно има връзка с общите бизнес интереси между някои български медийни босове и Борисов. Или пък тези босове искат да си създадат добри връзки с евентуалния бъдещ министър-председател“. Бойко Борисов е горд с многото снимки в кабинета си, на които е заедно с най-важните западни полицейски началници и разузнавачи, както и с многобройните си отличия от ЦРУ, ФБР, ДЕА (Служба за борба с наркотиците), от германски, испански и италиански полицейски служби.

Кметът на София е държавник, който се стреми да поддържа добра физическа форма с бодибилдинг и доста напомня на як вратар с гола глава. На срещата ни дойде съвсем непретенциозно облечен, с кафяви джинси, малко поизносени обувки, тениска и светлокафяво велурено яке. Наистина изглеждаше жизнерадостен и необикновено дружелюбен. Но му се носеше славата, че е директен и не се церемони много.

Немските журналисти започнаха да задават обичайните стереотипни наивни въпроси за борбата с корупцията и с организираната престъпност. Тук Бойко Борисов имаше възможност да се развихри. Разказа, че по времето, когато той бил висш полицейски началник, се борил с корупцията и престъпните банди. Позова се на своите международни връзки и изброи отличията, които е получил за своята героична борба с организираната престъпност. Говореше, сякаш предварително си е наизустил репликите, сякаш е на театрална сцена. Всичко беше в реда на нещата, колежките и колегите усърдно записваха, липсваха критични въпроси за миналото му.

Затова включих диктофона си и го попитах какво може да каже за срещата си в хотел “Кемпински“ с един известен бос на мафията през пролетта на 2007 г. Бойко Борисов погледна смаяно и после разказа една история за началото на охранителния си бизнес. През деветдесетте години се запознал с Младен Михалев – Маджо. За евентуалните престъпни действия на Маджо каза много малко, всъщност почти нищо. Просто се познавали и толкова. Не спомена и дума за срещата в хотел “Кемпински“. А аз попитах този нов носител на надежда за българите какви пари получава сега като кмет на София. 500 евро, отговори той. Това е прекалено малко и аз настоях да каже на колко възлиза състоянието му. Отново даде уклончив отговор, въпросът явно го бе смутил.

Но аз продължих с въпросите. Бях любопитен дали той не може да ми каже нещо за групировката ТИМ. Все пак някога във вътрешното министерство той е бил човекът, който се е занимавал с организираната престъпност, и то на най-високо ниво. “По-рано, да, по-рано може и да е имало нещо. Но днес това е едно съвсем нормално стопанско предприятие“.

След което кметът отново започна да говори общи приказки и очевидно нямаше намерение да даде повече информация. А би трябвало да е по-добре запознат със ситуацията. Защото според официалния фирмен регистър на град Бургас през 1994 г. под номер 2371/94 е вписана фирма “Тео-Интернешънъл“. Срещу предприятието имаше обвинения, че във фабрика в Крайморие произвежда нелегално цигари “Марлборо“ и “Мелник“. През март 1995 г. аферата стана публично достояние, след това обаче по неизяснени причини отново бързо беше прибрана в архива, а “Тео-Интернешънъл“ продължи още две години да произвежда въпросните цигари.

И сега става интересно – на 24 юни 1996 г. Бойко Борисов и Румен Николов – Пашата, напускат управителния съвет на предприятието. И кой идва на тях­но място според фирмения регистър? Иво Каменов, днес един от най-важните хора в ТИМ. На 20 март 1998 г. ръководителите на предприятието отново се сменят. На мястото на Иво Каменов вече са някои си Александър Радивоевич и Филип Марк Грошуа. Според официалните власти обаче: “Няма никакви данни за престъпна активност на Иво Каменов“. Все пак това е странно и може би е още едно доказателство за непрозрачността на процесите и събитията в политическия и икономическия живот в България от най-близкото минало.

Затова пък с много гордост Борисов разказа, че фондацията “„Ханс Зайдел“ от Федералната република много му помагала. Самият той в миналото бе заявил убеждението си, че баварският Християнсоциален съюз е “стратегически партньор“. Борисов твърди, че много политически семинари на ГЕРБ се финансират от “Ханс Зайдел“ – фондация на федералния ХСС. Факт е, че фондацията се стреми с всички средства да подпомага демократични личности и да подкрепя движения, които по мнението на нейните членове ускоряват процеса на демократизация. “През март и април 2007 г. ГЕРБ организира с подкрепата на фондация “Ханс Зайдел“ много семинари и кръгли маси на важни обществено-политически теми, на които бяха обсъдени и разработени стратегиите и изборните послания на ГЕРБ. Трите най-важни акцента в предизборната програма на ГЕРБ са провеждането на безкомпромисна антикорупционна политика, завършването на децентрализацията и стимулирането на икономиката”.

И как след всички тези суперлативи да обясним факта, че в партията на кмета Борисов членуват и служители на старата Държавна сигурност? Константин Тилев например, градски съветник и известен журналист по време на комунистическата власт, е работил както за полицията, така и за разузнаването на Държавна сигурност. За него това никога не е било проблем. Явно не пречи и на Бойко Борисов, който в началото на февруари 2008 г. отказа да отстрани Константин Тилев от Градския съвет.

comments