US-DeptOfTheTreasury-Seal

(Оригиналния текст на Грег Сатъл за сп. Форбс може да намерите тук.)

 

Министерството на финанисите на САЩ обяви втора вълна от санкции срещу 17 близки на Кремъл хора и компании. В тази група попаднаха и Игор Сечин – изпълнителен директор на най-голямата петролна компания в Русия Роснефт; няколко финансови институции и няколко фирми свързани с енергийния сектор. Санкциите включват визови ограничения, запор върху имущество и допълнителни търговски забрани. Когато първата вълна от санкции влезе в сила, тя бе приета с насмешка от Кремъл. Но как визовите и търговски ограничения биха объркали сметките на Путин? Какъв ефект биха имали те върху хора, които не пътуват често на Запад и не използват услугите на чуждестранни банки?

 

Този начин на разсъждение е погрешен. След 09.11., американските власти водят нов тип “финансова война”, която се базира на Раздел 311 от Патриотичния акт и изложените в него правила “за познаване на клиента”. Оригналната идея на тези правила е да изолира терористите от глобалната финансова система. Не след дълго обаче, тези правила започнаха да бъдат пригалани извън обсега на контратероризма и срещу суверенни държави като КНДР и Иран. Ефективността им се увеличава, ако бъдат синхронизирани със съюзниците на САЩ, но работят добре и едностранно. Това не означава, че Путин ще се предаде лесно – никой подобен лунатик не би го направил – но действията му ще доведат до увеличаващи се допълнителни разходи, което не е в полза на отслабения му режим.

 

За да разберем как функционират тези санкции, нека разгледаме случая на Владимир Якунин – близък приятел на Путин и началник на Руските железници (РЖД). Той заяви пред Файненшъл Таймс: “Нямам намерение да пътувам към САЩ. Не притежавам имущество. Санкциите не ми влияят по никакъв начин.” Дори и да сметнем, че Якунин казва истината и не притежава нищо (което е съмнително), санкциите биха му се отразили тежко. Не запорите и визовите ограничения са проблемът пред Якунин (въпреки че децата му живеят в чужбина), а фактът, че те са с цел “посочване с пръст” (designations) от страна на САЩ. Това е финансовият еквивалент на проказата – целта е финансовите институции да се откажат да работят с “посочения клиент” на всички нива.

Много хора не осъзнават колко дълбоко проникваща е американската финансова система. Ако, например, Якунин реши да си купи къща в Дубай, той ще трябва да заплати за нея по банков път, което на практика ще бъде невъзможно. Всяка финансова институция се нуждае от връзка с реципрочна американска структура, за да може да оперира.

 

Наказанията за пренебрегване на тези “посочвания” са сурови – HSBC плати глоба в размер на $1.9 милиарда долара и прие условията на САЩ, за да продължи да оперира в страната. Накратко, веднъж “посочен”, даден субект бива изолиран от световната финансова система. Като добавка, санкциите важат не само за хора като Якунин, но и за структурите, които те управляват. В неговия случай пострада банка “Россия” – тя не може да извършва бизнес с никоя друга банка работеща с долари, както и с компании опериращи в САЩ, което доведе от оттеглянето на VISA и MasterCard.

Новите санкции стягат примката още повече, тъй като целенасочено атакуват компании във финасовия и енергийния сектори. Това означава, че възможността им за международен бизнес е силно ограничена. Очаква се също ЕС да въведе собствени санкции, които ще увеличат ефекта на американските. Но нещата не спират дотук. Поради фактът, че санкциите не са окончателни, никой не знае кой ще е следващият в списъка. Това води до много по-ефективна изолация на руската икономика, отколкото традиционните ограничения. Не се забранява определена търговска дейност, а финансовите взаимоотношения като цяло.

 

Ефектът вече се усеща. Много руски компании не могат да погасяват заемите си или да излязат на борсата. Руското правителство успя да пусне на търг само две емисии държавни ценни книжа от началото на кризата. Това усложнява капиталовата борба, оказва натиск върху рублата и предизвиква инфлация, като същевременно ограничава инвестициите и намалява доходите.

Като резултат, Standard&Poor’s намали кредитния рейтинг на Русия до едно ниво над junk, което доведе до допълнително изтичане на капитал, тъй като инвестиционните фондове пренасочват средствата си, за да минимизират риска. Трябва да се отчете, че кризата е само в начален стадий и нещата за Путин ще се влошат още.

 

Макар и да е вярно, че националистическите пориви покрай ситуацията в Украйна вдигнаха одобрението на Путин, е съмнително, че това ще бъде дълготрайно. Майските празници (традиционно време за почивка в Русия) наближават и доста руснаци ще трябва да си променят плановетe. Други ще открият, че кредитните им карти не работят, а пътуванията в чужбина не са толкова привлекателни, когато не можеш да си ги позволиш финансово.

 

Когато руските туристи се завърнат по домовете си ще открият, че нещата дори са се влошили. Очаква се руската икономика да изпаде в рецесия през настоящата четвърт и авантюрите на Путин ще поскъпнат. Не след дълго вносните стоки ще са рядкост и социалните плащания ще трябва да бъдат орязани. Руснаците ще си припомнят какъв всъщност беше живота в СССР. В близките години намаленият износ на газ за Европа и отслабващият петролен пазар може да струват на руската икономика $100 милиарда или около 5% от БВП. Путин обещаваше силна Русия, уважавана от света, но допринася за това тя да стане бедна и изолирана държава.

 

Трудно е да предположим как Путин би излязъл победител. Украйна е голяма страна и една окупация би струвала стотици хиляди войници, които Русия не може да си позволи нито логистично, нито финансово. Ходовете му са ограничени до това да издава враждебни звуци, докато американските санкции унищожават руската икономика. Ръководенето на агресивна и авторитарна държава изисква средства – сериозен военен бюджет, голям апарат за вътрешна сигурност, много пари, с които да бъде купена лоялността на апаратчиците и широки социални придобивки, за да бъде мирно населението. Дори и един брутален корумпиран диктатор има нужда от вътрешна подкрепа.

 

Истината е, че Путин е служител на КГБ до мозъка на костите си и, както Дейвид Пол брилятно описа за Хъфингтън Пост наскоро, КГБ губещ от 70-те години насам. Путин прави същите грешки като предшествениците си в Афганистан преди десетилетия. Колкото и странно да изглежда, голият мачо, яздещ кон и ловуващ тигри, е на път да бъде свален от една шепа счетоводители.

 

Нашите коментари и въпроси:

 

Несъмнено една от засегнатите от американските (и европейски) санкции финансови институции ще бъде втората по големина руска банка ВТБ. По официални данни, през лятото на 2013г., руснаците придобиха почти 10% от КТБ, а малко по-късно “сензационно” продадоха Булгартабак Холдинг на офшорен фонд, зад който се твъди, че стои именно КТБ. Както писахме по-рано, от доста време в КТБ е концентриран огромен дял от държавните финанси – това не само бе потвърдено по времето на ГЕРБ, но и оправдано пред Европейската комисия.

 

Следователно ние питаме – какви биха били последствията за българската икономика, когато ВТБ попадне под международни санкции? Конкретно, има ли опасност за КТБ и държавните финанси и колко сериозна е тя?

 

От политическа гледна точка нещата са не по-малко сериозни. Доста български народни представители поддържат политиката на Путин и не пестят антиамериканската си и анти-ЕС риторика. Недопустимо е в държава членка на НАТО и ЕС това да се счита за нормално и дори да се толерира. Фактът, че посещението в България на председателя на Държавната дума Сергей Наришкин бе отменено в последния момент, говори, че това е станало едва ли не насила и заради попадането му в забранителния списък на ЕС, а не заради агресивната политика на Русия в Украйна.

 

Ние ясно осъзнаваме, че и в “стара Европа” има проруски настроени политици и общественици, но съществената разлика е, че мнозинството от тях са маргинализирани, докато в България те са най-гласовити. Затова питаме – може ли България да си позволи държавна политика противоречаща на ценностите на ЕС? Също така, поради това, че санкциите не са окончателни, има ли вероятност български компании и политици да станат техен обект?

comments