parvanov-sumistaНа всички в България са известни основните детайли на двете най-зловещи престъпни групи, оперирали до преди няколко години и кръстени от бившия вътрешен министър Цветанов със звучните имена “Наглите” и “Килърите” – отвличания и убийства по поръчка, съответно срещу големи откупи и “хонорари”. Мнозина бяха арестувани, малцина осъдени и въпреки всичкото медийно говорене по темата, доста малко колеги журналисти (броим ги на пръстите на едната ръка) посмяха да направят следната асоциация – двете банди не само са оперирали със знанието на президента Първанов и доверения му вътрешен министър Румен Петков, но и с тяхната благословия, разбира се срещу заплащане. Въпреки че Цветанов ги нарече с различни имена, в малка страна като България е неминуемо “Наглите” и “Килърите” да са свързани и дори контролирани от едно и също място. Да започнем с вторите.

Килърите

С осъдителни присъди за убийствата на шуменския бизнесмен Румен Рачев и великотърновския адвокат Петър Лупов са няколко души, сред които бившият шеф на на БФ по сумо Петър Стоянов – Сумиста и великотърновският бизнесмен Георги Вълев (също член на федерацията). И двамата са тясно свързани с БСП и по-специално с Първанов. Сумиста никога не е криел близките си отношения с бившия президент и месец преди да бъде арестуван дори получава орден за заслуги към спорта. Вълев от своя страна пък никога не е криел, че е един от най-големите донори на БСП във Велико Търново. Всичко започва през 1998г., когато финансистът Емил Кюлев придобива изпадналата в несъстоятелност Тракиябанк (в момента, ДЗИ Банк). По една или друга причина новият собственик не се издължава на тогавашните акционери, сред които и Георги Вълев, и започва съдебна битка. В следващите 7 години развитие няма, тъй като, според непотвърдени източници, Кюлев е заплашвал опонентите си с физическо унищожение. След неговата собствена смърт обаче, в края на 2005г., Вълев започва нова правна офанзива като за целта наема услугите на адвоката Петър Лупов. Вдовицата Весела Кюлева няма желание за дълги съдебни битки и решава да сключи споразумение с бившите акционери. Всички се съгласяват, с изключение на търновският бизнесмен, чиято цел е “тотална победа” – придобиването на контролния пакет акции в ДЗИ Банк.

Търновският хотелиер също така е наел и шуменския бизнесмен Румен Рачев, поради близостта му с Кюлева, за медиатор в преговорите. В крайна сметка, съдът разпорежда, че на Вълев се полагат “само” 1,8 милиона евро, които той е принуден да приеме. Чашата прелива, когато, въз основа на лично подписания договор между него и Рачев, вторият трябва да получи 70 процента от сумата като хонорар. Вълев няма намерение да плаща, разбира се. Рачев и Лупов, който в един момент отказва да се бори за изгубената кауза на Вълев, са разстреляни през 2009г. Според Шуменския окръжен съд, бандата изпълнила мокрите поръчки се контролира от близкия приятел на Вълев и “вътрешен човек” на Дондуков 2 Пешо Сумиста.

Всеки трезвомислещ човек си би задал два основни въпроса. Първо, ползвали ли са се Вълев и Сумиста с някакви протекции от властта, за да могат така безцеремонно да си разчистват сметките? И второ, ако първият отговор е “Да”, кога и защо са загубили съответния чадър? От “Опасни връзки” Ви предлагаме следната хипотеза по втория въпрос. Бизнесът на Вълев се разраства в годините, когато Велико Търново има кмет от БСП (1995-99), а силният човек в партията се казва Георги Първанов. Несъмнено, както повелява българската политическа “култура”, освен официалните дарения, търновецът се “отчита” и по други начини пред червените. Нещата вървят плавно до момента на конфликта с Кюлев. Докато е жив, банкерът е твърде голяма лъжица за устата на Вълев – не само е по-богат и влиятелен, но е и личен съветник на новия президент Първанов. Несъмнено, дори и след смъртта на Кюлев, Първанов е в близки отношения със съпругата му и когато конфликтът между нея и Вълев ескалира, той избира и верният на партията търновец остава без протекции, като повлича със себе си и съучастника си Стоянов.

Наглите

През май 2008г. групата на “Наглите” (тогава все още безименна) отвлича бизнесмена и президент на Литекс (Ловеч) Ангел Бончев и го държи в плен 50 дни, като изисква откуп от 400 хил. евро. При предаването на парите, Бончев е освободен, но е похитена съпругата му Камелия, за която също е поискан откуп в размер на 300 хил. лв. (157 хил. евро). Противно на всякаква криминална логика обаче, похитителите изискват парите да бъдат дарени на фондация за борба срещу рак на гърдата, като Бончев решава това е “Утре за всеки”. След превеждането на парите, съпругата му е освободена. В последствие, семейство Бончеви започват битка срещу “Утре за всеки” твърдейки, че дарението е направено под натиск и трябва да им бъде върнато.

Кой стой зад фондацията? Управител и създател е Нина Хаджийска, която заедно със съпруга си е и собственик на центъра за източна медицина “Аюрведа”. Хаджийска участва и във фондация “Майчина обич”, заедно с Латина Борисова, която пък е в управата на политически клуб “Демократичен съюз на жените”, чийто лидер е Емилия Масларова. (Според справка в ДАКСИ, той не е активен, към момента на писането на статията.) В клуба членуват още тогавашният директор на Агенцията за социални подпомагания Гергана Дрянска и депутатката Татяна Дончева. По непотвърдена информация на в-к “Капитал”, център “Аюрведа” по това време има съвместен проект със социалното министерство за построяване на рехабилитационен център, като министерството плаща по 30 лв. на пациент. В кампанията за центъра са включени Нешка Робева (тогава депутат от БСП) и първата дама Зорка Първанова. След излагането на тези факти става ясно, че и “Утре за всеки”, и “Аюрведа” са на практика търговски дружества. И двете са все още активни, според Търговския регистър, което предполага, че имат някаква печалба. Въпросът е къде отива тя, тъй като въпреки присъдата в полза на сем. Бончев, към началото на 2014г., те не са получили нищо обратно, защото сметките на фондацията са празни.

Сред пациентските и лекарските организации, фондация “Утре за всеки” не се ползва с особен престиж. Така възникват питанията защо точно на нея плаща откупа Ангел Бончев и защо Зорка Първанова е съпричасна към нейните проекти, при наличието на доста по-реномирани и неопетнени алтернативи? Също като при “Килърите”, следите водят към Дондуков 2. Бончев е вторият човек в Литекс след Гриша Ганчев, за когото в момента се твърди, че финансира проекта АБВ. Въпреки това, Ганчев отказва да помогне на Бончев и го изоставя в най-трудния момент в живота му. От “Опасни връзки” предполагаме, че това става под натиск “отгоре”, тъй като двамата освен бизнеспартньори са и приятели от детинство. Също така, Бончев се превръща в аутсайдер и в битката си с “Утре за всеки” – и доколкото е нормално г-жа Хаджийска да твърди, че парите са използвани “по предназначение” и че няма как да бъдат върнати, до толкова е и странно фигури като Зорка Първанова да не изказват подкрепата си за сем. Бончеви.

Изводите и по двата случая оставяме на Вас. 

comments